Как унищожиха ракетните ни войски (https://bgr.news-front.su/2026/09/14/kak-unishhozhiha-raketnite-vojski-na-ba/)
Цитат на: Румен НеделчевМалко военна информация за унищожаването на ракетните войски на БА. В България през 1989 г. има три ракетни бригади (РБР) с оперативно-тактически ракетни системи (ОТР), въоръжени с: 46-та и 66-та РБР с оперативно-тактическата ракетна система 9К72 ,,Елбрус" и 76-та РБР с оперативно-тактическата ракетна система 9К714 ,,Ока". Всяка РБР разполага с два ракетни дивизиона (РДн) с три пускови батареи (СБат) по две пускови установки (ПУ). 46-та и 66-та РБР които са подчинени на 1-ва и 3-та български армии (БА), а 76-та РБР е в Резерв на Върховното главно командване (РВГК).
В състава на трите български армии тогава са влизали и 13 отделни ракетни дивизиона (ОРД), подчинени на мотострелкови дивизии (МСД) и танкови бригади (ТБр). Тези ОРД са се състояли от по две батареи – с по две пускови установки на батарея в МСД и по една пускова установка на батарея в танковите бригади – и са били въоръжени, както следва:
- 2-ри ОРД – с тактическия ракетен комплекс 9К79 ,,Точка";
- 5-и, 7-и, 11-и, 16-и, 17-и, 21-ви и 24-ти – с 9К52 ,,Луна-М";
- 1-ви, 3-ти, 9-и, 13-и и 18-и – с 2К6 ,,Луна".
Въпросните ракетни формирования се поддържани от две мобилни ракетно-технически бази (ПРТБ) – 129-а и 130-а, една централна ракетно-техническа база (ЦРТБ), както и от различни подразделения за тилово и друго осигуряване. Батальоните за тактически ракети са разполагали с фугасни, химически и учебни бойни глави, складирани на територията на България. Бригадите за оперативно-тактически ракети са съхранявали в арсенала си 47 ядрени бойни глави. Те обаче са се съхранявали в СССР и са можели да бъдат предоставени на Българската армия единствено по нареждане на командването на Варшавския договор – организация, престанала да съществува през 1991 г.
След разпадането на Варшавския договор българският министър-председател е поискал от съветския си колега да бъдат предоставени полагащите се на България бойни глави – по-конкретно тези с фугасен и кумулативен заряд. Отговорът на СССР е бил, че България трябва да ги закупи на цена от приблизително 50 000 долара за брой. България незабавно е заплатила исканата сума и е получила фугасни и кумулативни бойни глави за оперативно-тактическия ракетен комплекс 9К72 ,,Елбрус", както и касетъчни бойни глави за комплекса 9К714 ,,Ока".
Отчитайки обстановката на политическата ситуация, началникът на Генералния щаб на Българската армия – по собствена инициатива и без външен натиск – разпорежда по онова време демонтирането и унищожаването на кодовите заключващи устройства на пусковите установки и на преходните секции (конуси) на ракетите носители (по-конкретно обозначените като AE1820 и AE1830), както и на всички инструменти, използвани за тяхната текуща поддръжка. В резултат на това нито една българска ракета вече не е можела да служи като средство за доставка на ядрена бойна глава.
През февруари 1992 г. Съединените щати искат български президент Желю Желев, да нареди на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб да покажат на американците бойната техника и въоръжението на елитната тогава 76-та ракетна бригада и на Централната ракетно-техническа база на България. Американското разузнаване до този момент не е знаело нищо за разполагането на оперативно-тактическия ракетен комплекс ,,Ока" в България, докато през 1989 г. самият СССР не предоставя на американците пълен списък на системите за доставка на ядрено оръжие, които е доставил в чужбина.
Американците пристигнали с пълен списък на заводските серийни номера на пусковите установки и бойните глави, доставени ни от СССР. По време на инспекция в 76-та ракетна бригада американците неочаквано са поискали да бъдат отворени люковете към приборните отсеци на пусковите установки – стъпка, която не е била предвидена в договорените условия. След телефонна консултация с Министерството на отбраната искането на американците било удовлетворено и те заснели с видеокамера вътрешните компоненти на пусковите установки. Централната ракетно-техническа база (ЦРТБ) в Ловеч била подложена на подобна инспекция, по време на която американците измервали дебелината на покритията на пусковите установки и бойните глави и сверявали заводските им серийни номера със списъка, с който разполагали.
По време на среща в Генералния щаб на Българската армия, проведена след посещение в 76-та ракетна бригада и Централната ракетно-техническа база, американската страна попитала за местонахождението на демонтираните устройства за кодово блокиране от пунктовете за управление на пуска и от междинните секции (конуси) на ракетите носители. Българските представители обяснили , че всичко е било унищожено, но американците останали скептични. Тогава им било показано досие, съдържащо протокола за унищожаване, който те заснели.
На 25 юни 1997 г. Министерството на външните работи на България получило дипломатическа нота от САЩ с искане за унищожаване на ракетните системи на страната. С това било поставено началото на края за Ракетните войски на Република България.
Оттам нататък в статията е описан процесът на унищожаване и предателство. На снимките са дадени 5 типа ракетни комплекси, по ред на снимките: "Луна", "Луна-М", "Елбрус", "Точка-У" и "Ока":
(http://bgr.news-front.su/wp-content/uploads/2026/09/bg-raketi1.jpg)
(http://bgr.news-front.su/wp-content/uploads/2026/09/bg-raketi-2.jpg)
(http://bgr.news-front.su/wp-content/uploads/2026/09/bg-raketi-5.jpg)
(http://bgr.news-front.su/wp-content/uploads/2026/09/bg-raketi3.jpg)
(http://bgr.news-front.su/wp-content/uploads/2026/09/bg-raketi-4.jpg)