Форумът на непреклонните глави

Преди 1990 г. имаше специални пунктове за смяна на масла. После най-близкия от тях го закриха при разширяването на бензиностанцията, където беше, а в квартала се появи сервиз. Който преди няколко години бе закрит, каналът зарит, а помещението преоборудвано в... пералня! И се започна:

• Собственикът на един от близките сервизи не се яви в уговорения час за смяна на маслото. Сега вече не работи – само си дава № на телефона.
• В друг близък сервиз се оказа, че в продължение на час и половина след уговорения час за смяна на маслото изобщо не ти обръщат внимание.
• В третия близък сервиз най-сетне смениха маслото... но пък се оказа, че там:
  
  • не спазват уговорения час за извършване на техническото обслужване;
  • определят цена в зависимост от страната-производител на автомобила;
  • вдигат цената, ако клиентът поиска да присъства по време на работата;
  • се опитват да пробутат на клиента определена марка двигателно масло;
  • не връщат на мястото му някой болт, за да не го развиват пак догодина.

Сега трябваше или да се продължи търсенето, или да се действа според поговорката «На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата!»...

---

Макар да препоръчват собственикът да се обръща към сервиз за тази цел, някои производители все пак описват не само в сервизните ръководства, но и в ръководствата си за експлоатация как той или тя може и самостоятелно да сменя двигателното масло на автомобила си – например следните (към датата на съставянето на списъка там няма конгломерат (https://www.investor.bg/a/447-analizi/370517-koy-na-kogo-prinadlezhi-korporatsiitei-tehnite-marki-avtomobili) с повече от една марка автомобили, а повечето ръководства са от 2020-те години):


Значи това не е непосилно за любителя-шофьор, още по-малко пък за професионалиста! И всеки с основни технически умения би могъл да го прави! И така, ако вече е взето решение за самостоятелна смяна на маслото, налични са необходимите инструменти, приспособления и канал за работа, ето някои почерпени от личен опит бележки към така добре описаната от производителите процедура, приложима далеч не само за техните автомобили:

• Подготвяме кофичка 500g от кисело или бутилка 1ℓ от прясно мляко без гърло за стария филтър (вж т. 7) и мек памучен или вълнен парцал или пакли за избърсване на ръце, инструменти и принадлежности (част от тях в курсив по-долу), чиято наличност проверяваме, преди да започнем.
• На ръката, с която ще развиваме пробката за източване, си надяваме нитрилова ръкавица за топлоизолация на кожата от парещото още масло.
• При развиване на пробката в самия край на резбата тя започва леко да се поддава на разклащане. Тогава я хващаме здраво с дълга пинсета.*
• В момента на пълното развиване на пробката маслото, което шурва обилно изведнъж, рязко я «удря» отгоре. Трябва да я удържим да не падне!
• Доразвиваме съвсем бавно пробката, докато я държим здраво с пинсетата, за да не падне след края на резбата в съда с отработеното масло.
• Ако все пак я изтървем и падне, веднага бръкваме вътре и бързо я вадим, докато маслото там е още малко! Ръкавицата не дава да се опарим.
• Доразвиваме стария маслен филтър, обхващайки го с кофичката или изрязаната бутилка (вж т. 1), в която ще тече и маслото (а там тече доста).
• Новият филтър не може да се завие с ¾ оборот след първия допир. Затова го затягаме до зададения му въртящ момент или 14 N⋅m за M20×1,5. Но това е възможно само с ключ за филтър тип «капачка», която трябва да пасва на филтъра по диаметър, брой и форма на ъглите или зъбите.
• След употреба на динамометричния ключ, ако е от щракващ тип, не трябва да забравяме да му отпуснем пружината докрай, за да не отслабне!
• Наливането на новото масло е добре да става с фуния, за да не се разлива извън гърловината. Налива се бавно, за да не се препълни фунията.
• Новото масло е прозрачно и трудно се вижда на измерителната пръчка, затова при измерване на нивото му можем да я опрем до парче хартия и така да видим докъде маслото попива върху хартията. Трябва да е близо до горната граница, защото всеки двигател гори поне малко масло (https://totalenergies.rs/en/advice-proposals/ehow/what-if-your-engine-does-not-consume-oil).
• Отработеното масло предаваме в някой сервиз. Не във всички и не всяка година се съгласяват да приемат чуждо масло, но някъде го приемат.

*) Вместо пинсета може да се използва специален гъвкав ключ с магнит, който захваща пробката, а като съд – специална туба за източване на масло, за която т. 6 по-горе е критично важна – ако пробката запуши отвора, през който маслото влиза в тубата, то прелива и се разлива по всичко наоколо!

От всички примери за ръководства за експлоатация на автомобила, дадени в предишната статия за двигателното масло, само в тези на «Тойота» и «Сузуки» (и то само за единия от трите му възможни двигателя!) са дадени подробни указания за самостоятелна замяна и на запалителните свещи. Това показва, че тази на пръв поглед доста по-проста от смяната на маслото операция си има някои тънкости. Въпреки това и въпреки по-сложната поради отделните бобини и дълбоките «кладенци» за запалителните свещи при двигателите с по четири клапана на цилиндър процедура, ако имаме подходящите инструменти, няма нищо сложно и в тяхната смяна – доказано от личен опит на пишещия тези редове. Нещо повече. Ако оригиналните запалителни свещи са с никелов катод, добра идея е да се сменят с такива с катод от иридиево-родиева сплав. Те са скъпи, но имат много по-дълъг живот и намаляват разхода на поскъпналия поради войната на САЩ с Иран бензин, което за целия период на експлоатация многократно ги изплаща.

Не е чак такъв проблем и самостоятелната смяна на филтъра на купето, освен че обикновено е на труднодостъпно място, а на въздушния филтър е дори много лесна, освен ако за достъп до него (а в някои случаи и до индукционните бобини) при някои модели двигатели се изисква допълнително разглобяване. Така за по-съвременните автомобили силно препоръчителни за извършване в сервиз от всички дейности по периодичното техническо обслужване остават само замяната на ремъците и спирачната и охладителната течност поради необходимостта от обезвъздушаване на тези системи. Но тези дейности ги извършват на няколко години веднъж, когато можем да им поверим и смяната на маслото и да се учим, гледайки как го правят...

И пак възниква въпросът за избора на автосервиз. Този въпрос е много сериозен. Добър критерий е отговаря ли сервизът на ISO 9001 (https://jl-freight.com/assets/public/files/certificate_pdf/5/BDS_EN_ISO_90012015.pdf) и предлага ли гаранция. Ако отговорът и на двата въпроса е положителен, то можем смело да се доверим на тези хора. Нещо повече, можем и да се учим от тях :)