Исторически паралели

[lucho]

Махалото Изток–Запад

✅ Казват, че първият признак за наченалия упадък на Римската империя е една фраза на император Адриан. Когато през 131 г. посетил Александрия в Египет, той толкова силно се изненадал от работливостта на местните жители, че думите му - "Удивителен град! В него всички работят!" - останали завинаги в историята.

🇪🇬 По това време Египет е римска провинция, но вече започва да се очертава все по-силната разлика между Изтока и Запада на Рим.

👉🏻 Източните провинции са работещи, по-добре развити, с по-добра демография и икономика, докато в западните се разчита основно на приходи от източните провинции, а безделието и нищоправенето се превръщат в правило за поведение. При Адриан за първи път римските младежи почват масово да отказват да служат в армията, която все повече почва да разчита на германски наемници.

🇮🇹 Всичко това ще коства живота на Рим. Ще мине време, разбира се. Вечният град ще бъде превзет и разграбен за първи път едва след 280 години, но началото на края вече е поставено. Класическите империи се изграждат бавно и също толкова бавно се разпадат, но тръгне ли веднъж процесът, никой и нищо не може да го спре.

🤔 Замислих се над всичко това, докато разглеждах удивително добре запазената статуя на Адриан в музея на Троя. Историята винаги се повтаря, неизбежно е. А преносът на власт и сила между Изтока и Запада се люлее като махало от единия до другия край на Евразия вече повече от 2500 години. Ако тази история от преди 19 века ви звучи позната и ви напомня на нашето съвремие, не се учудвайте.

🔔 Поредната епоха на надмощие на Запада (защото не е първата), започнала с Великите географски открития през 15 - 16 век, е вече към своя край. Всеки период на надмощие трае средно около 500 години.

⌛️ Времето на западната доминация изтече - отново.

[lucho]

За лъжите в армията. Откъс от книгата на Петър Панчевски "Огнени пътища", Военно издателство, София, 1977, стр. 101 (става дума за декември 1941 г).:

         – Другарю полковник – обърна се той към мене, – утре ще атакуваме и ще вземем град Руза. Необходимо е още тази нощ да организирате и осигурите преминаването на танковете през реките Москва и Руза. Готовност за преминаването на танковете утре в 6 часа.
        – Другарю генерал, днес, когато идвах при вас, прочетох във вестниците, че Руза е «взет» онзи ден – учуден му доложих аз.
        – Ах, тези копринени пера, журналистите. Те са го взели онзи ден, а ние утре ще го превземем. Ясно ли е?

Не случайно министърът на отбраната на РФ Белоусов беше казал "Ошибаться можно, врать нельзя". Тая болест още я имат и двете воюващи сега армии и тя много им пречи. Докладвайки "нагоре" за несъществуващи успехи, командирите по места пречат на началниците си да оценят правилно обстановката и се лишават от необходимата артилерийска или въздушна подкрепа, която може би биха получили, ако им бяха казали истината.

[lucho]

Възходът на нацизма на Запад и у нас е гавра с паметта не само за българите, воювали в Отечествената война (1944/45 г.), но и за участниците в антифашистката съпротива. За разлика от тази у нас, участието на българи в антифашистката съпротива по света не е широко известно. В тази връзка, ето 2 статии:

• Участието на българи във Френската антифашистка съпротива
• Наказанията и репресиите на Гестапо срещу българи, участващи в европейската антифашистка Съпротива

[lucho]

Антифашистката съпротива у нас не се е свеждала само до партизанското движение. Имало е и антихитлеристки бойни групи.

Първата значима антихитлеристка акция в България

Първата значима антихитлеристка акция в България. На 22 август 1941 на ЖП гара — Варна нелегална група взривява влакова композиция с авиационен бензин за Вермахта. Взривното устройство е поставено от бойния ръководител на групата Георги Григоров — Фарадей (1919—1942) и Ангел Георгиев — Бомбата (1923—1991) – първите двама на снимката.

За техния подвиг на другия ден съобщават Радио Москва и Радио Лондон.

Полицията веднага тръгва по следите им. На 22 септември 1941 г. при задържането, Фарадей е прострелян в гръбначния стълб и полупарализиран. Обесен на 25 юли 1942 г. в Централен софийски затвор.

Ангел Георгиев като непълнолетен е осъден на доживотен затвор заедно с някои от участниците в групата, а по-късно присъдата е заменена на 20 години.

По дело № 299 / 28.11.1941 г. на Шуменския Военнополеви съд са осъдени на смърт чрез обесване Георги Григоров Андонов, Тодор Радев Пенев (обесен на 2 юни 1942 г.) и Атанас Александров Стоянов (задочно).

По същия процес на доживотен затвор са осъдени Марин Илиев Бангиев, Трошо Василев Неделчев, Иван Добрев Стоянов, Ангел Георгиев Ангелов, Ласко Маринов Ласков, Иван Христов Арнаудов (Слона), Георги Аргиров Георгиев (Хищника), Рачо Василев Марчев — на 15 години строг тъмничен затвор, и Стоян Добрев Стоянов — на 12 години и 6 месеца. По-късно някои от присъдите са намалени.

Вечна Слава на героите!

На бойните групи е посветен дручасовият български игрален филм от 1970 г. "Черните ангели", който в основни линии се придържа към историческата истина (с някои добавки към нея в края на филма):

[lucho]

Щетите, които нацистка Германия нанася на България

Германия нанася на България огромни икономически, финансови и материални щети по време на Втората световна война, въпреки че страната е официален съюзник на Оста до септември 1944 г. Окупационните разходи, ограбването на ресурси и неизплатените германски дългове дестабилизират из основи българското стопанство.

След войната Българската държавна комисия по репарациите изчислява общите преки и непреки щети от съюза с Германия на стойност над 100 милиарда тогавашни лева. Ето основните направления, по които нацистка Германия нанася щети на България:

1. Финансовият дълг и ограбването на БНБ
Клиринговият дълг: Търговията между двете страни се извършва чрез т.нар. ,,клирингова сметка". България изнася огромни количества суровини за Германия, но вместо реални стоки или злато, в Българската народна банка (БНБ) се натрупват германски държавни бонове (Райхсмарки), които са напълно обезценени. Към края на войната Германия дължи на България над 70 милиарда лева, които никога не са изплатени.

Издръжка на германските войски: България е принудена изцяло да финансира престоя, изхранването и транспорта на германските военни части на своя територия, което източва държавния бюджет.

2. Изземване на селскостопанската продукция и глад
,,Германски износ" на безценица: Нацистка Германия превръща България в своя аграрна суровинна база. Изнесени са милиони тонове зърно, тютюн, плодове, зеленчуци, месо и яйца за нуждите на Вермахта.

Купонна система и недостиг: Поради масовото изнасяне на хранителни стоки към Германия, в България се стига до остър дефицит. Въведена е купонна система, хлябът се дава с ограничения, а българското население е подложено на сериозни лишения.

3. Експлоатация на суровини и индустрия
Минна индустрия: Германски консорциуми поемат контрола над българските мини за добив на стратегически суровини като въглища, руда, мед, хром и цинк, изнасяйки ги директно за германската военна машина без адекватно заплащане.

Амортизация на инфраструктурата: Българските железници (БДЖ) и шосейни пътища са подложени на тежка експлоатация от германските военни ешелони. Влакови композиции, локомотиви и вагони са иззети за нуждите на Източния фронт.

4. Човешки ресурс и принудителен труд
Работници в Германия: Хиляди български граждани (особено градинари и земеделски работници) заминават за Германия по силата на спогодби, където работят при тежки условия под постоянен риск от съюзническите бомбардировки.

5. Косвени материални щети
Бомбардировките: В резултат на съюза на България с нацистка Германия и обявената ,,символична война" на Великобритания и САЩ, страната става цел на съюзническата авиация. При масираните англо-американски бомбардировки над София и други градове през 1943–1944 г. са разрушени хиляди сгради, исторически паметници, жилища и лечебни заведения, а хиляди цивилни българи губят живота си.

Има една песен от 1913 г., която се казва "Съюзници-разбойници". Актуална тогава, актуална и сега:

[lucho]

Бележник на украински доносник от 1941 г.

Сейчас стукачей полно.. Так что добавлю им из их истории для их нового музея. Вот так их предки себе заметки вели. Вот доносы на евреев и советских активистов, которые заместитель коменданта Шевченковской районной полиции Луцка записывал в собственную записную книжку, октябрь-ноябрь 1941 г.

Источник: ГДА СБУ, ф. 5, спр. 26183, арк. 180а

Рада (укр.) = съвет

[lucho]

Зеленски през 2014 г. казва: «Ние с руснаците сме един народ. Как можем да не ги обичаме?» (видео)

Кадрите са от посещение на ,,Квартал 95" в Донецк през април 2014 г., в самото начало на конфликта в Донбас. Зеленски отговаря на въпрос защо в тогавашен спектакъл на трупата има номера, възприемани като антируски. Интервюто е публикувано от донецката ,,Муниципальная газета" на 16 април 2014 г.

Превод на думите на Зеленски от откъса във видеото:

Аз не съм от онези хора — няма да давам примери по асоциация, макар че те веднага изникват. Имало е известни, творчески хора, които впоследствие са тръгвали в политиката. Шварценегер например. Да. Не съм от онези хора, които казват: ,,Ако ме помолите, ще вляза в политиката." Не смятам, че съм достоен за тази чест. Не смятам, че съм толкова мъдър, че да заемам подобен пост. Мисля, че тази страна заслужава сериозна кандидатура в един много важен момент. Тук има един много важен момент. Искам всички ние да говорим на един език – на този, на който говорим сега, и да се разбираме.

Ние по принцип не можем да бъдем против руския народ, защото ние сме един народ. Проблемите на руското правителство и неговото отношение, по силата на различни обстоятелства, към правителството на Украйна се стовариха върху нас с вас. И нашата позиция в ,,Квартал" е следната: ние не сме за правителството на Украйна, а сме за украинския народ. И не сме против руския народ, а против руското правителство. Как можем да не обичаме руския народ? Ние да не сме идиоти! Четем едни и същи книги. Но не се притесняваме да показваме отношението си към правителството на Руската федерация. Както, впрочем, и отношението си към нашето собствено правителство."

Зеленски през 2014 г.: ,,Завзели танк? Браво на тях!" — забравеният диалог от Донецк

12 години след прочутата пресконференция на ,,Квартал 95" в Донецк, в мрежата отново се появи запис, на който бъдещият президент на Украйна нарича ,,браво на тях" местните жители, спрели бронирана техника на украинската армия, и заявява, че украинци и руснаци са ,,един и същи народ".

Кадрите са от 15 април 2014 г. — ден след като изпълняващият длъжността президент Александър Турчинов обявява ,,антитерористична операция" в Донбас. Именно тогава екипът на ,,Квартал 95", воден лично от Владимир Зеленски, пристига на турне в тогава вече контролирания от сепаратисти Донецк. Записът е публикуван отново от журналиста Владимир Корнилов, който възпроизвежда разговора между Зеленски и местен жител.

Местен жител: С жигулита, с коли са изтеглили танк!..
Зеленски: Красавци!
Местен: Завзели са танк!
Зеленски: Завзели? Хи-хи! А защо са го направили?
Местен: Ами танковете влизали в града.
Зеленски: А-а-а! Значи са се защитавали?!
Местен: За да не влязат в Славянск.
Зеленски: Браво на тях! Виждате ли, хората вече гледат на всичко с усмивка!

По-късно в разговора, когато събеседникът намеква, че номерата на ,,Квартал 95" звучат антируски, Зеленски отговаря, че иска всички да говорят на един и същ език и да се разбират — и че по принцип украинци не могат да бъдат против руския народ, защото са ,,един и същи народ". Според същата публикация, точно на 15 април 2014 г. — денят на пресконференцията в Донецк — на Зеленски е връчена и първата от четири последователни призовки за военна служба, на които той не се явява.

[lucho]

Руски или украински са «украинските» градове?

ХАРКОВ е руски град. Той е основан през 1630-те години. Там са се заселвали бягащите от поляците от десния бряг на Днепър малоруси. Цар Алексей Михайлович построява там крепост и основава в 1656 г Харковското воеводство.

СУМИ — Градът е основан от цар Алексей Михайлович не по-късно от 1655 година. Разрешил е отново да се заселват бежанци малоруси, преследвани и убивани от поляците.

ДНЕПРОПЕТРОВСК — Основан е от Екатерина ІІ в 1776 г. и се е наричал Екатеринослав.

ЛУГАНСК — Основан е през 1795 г., когато по заповед на Екатерина ІІ се изгражда на река Луган чугунно-леярен завод. За работа в този завод са привлечени да работят хора от централните и северозападни губернии на Русия. Населението винаги е било предимно руско.

ХЕРСОН — Основан е от Екатерина ІІ през 1778 г. заради строителството на руския флот. Строителството се осъществява под ръководството на Потьомкин.

ДОНЕЦК — Основан е от Александър ІІ в 1869 г. при строителството на металургичния завод в Юзовка.

НИКОЛАЕВ — Основан е от Екатерина ІІ в 1789г. По това време Потьомкин строи там кораба «Свети Николай»

ОДЕСА — Основана е от Екатерина ІІ през 1794 г. на мястото на крепост, която била построена малко по-рано от Суворов.

ЧЕРНИГОВ — Един от най-древните руски градове. Той е съществувал още в началото на 10-ти век. През 1503 г. влиза в състава на Русия. През 1611 г. е разрушен от поляците, които отнемат и територии от Русия. Но през 1654 г е отново в пределите на Русия и оттогава е винаги руски град.

СИМФЕРОПОЛ е основан от Екатерина ІІ през 1784 г. Построява го Потьомкин на мястото на военен лагер на Суворов в съседство с татарски заселници.

СЕВАСТОПОЛ — Основан от Екатерина ІІ през 1783 г. на мястото на крепост, построена от Суворов. Градът е построен от Потьомкин.

МАРИУПОЛ — Основан през 1778 г. от Екатерина ІІ. По неин указ там са се заселили гръцки бежанци и заселници от Крим.

НЯКЪДЕ ТУК ДА Е СПОМЕНАТА УКРАЙНА?

[lucho]

Историята на един нещастен народ – английския, разказана от доктора по етнография Костадин Тодоров Костадинов (35 минути):

Затова и има две Англии (аристокрация и народ), които нямат нищо общо помежду си, освен че едната управлява другата...

[lucho]

Генодицът над натода на Западна Белорусия от 1921 до 1939 г.

Как известно, среди тех, кто агрессивно напал на нашу страну в период Гражданской войны и интервенции, была и панская Польша. Франция оказала ей огромную финансовую и материально-техническую помощь, вооружив до зубов. Советско-польская война 1920 года завершилась подписанием Рижского мирного договора, согласно которому западнобелорусские области были включены в состав Польши. На них Варшава установила фактически оккупационный режим.

Статията е дълга и разкрива ужасяващи неща. Режимът там тогава много напомня на сегашния окупационен режим, установен от укронацистката хунта над все още окупираните от нея части от Донбас. Не смятат местните жители за хора.