106 минути с музиката на младежки китарен състав (по-късно вокално-инструментален състав)

Сребърните гривни

Снимки на „Сребърните гривни“ (1965–1971) Интервю за югославското списание „Dzubox“ (1966 г.) Интервю на Валентин Стефанов за „Фрамар“ (2013 г.) Информация за песните с възможност да се чуят Текстове на песните Възпроизвеждане Кратка история на състава, разказана от един от основателите – Валентин Стефанов (соло-китара):

• Името „Сребърните гривни“ датира от септември 1965 г. Преди това аз и Сашо (Александър Петрунов – бас-китара) сме били с други китаристи и барабанисти, под имена на групата като: „Little Shadows“ и „The Fire Boys“ (Огнените момчета) в периода септември 1962 г. – септември 1965 г.
• 1965 г., юли – „The Fire Boys“: Вальо, Сашо, Цани (Цветан Йорданов – ритъм-китара) и Панчо (Панайот Михаилов – барабани), се разделят.
• 1965 г., август – Вальо, Сашо, Трошан (Владовски – ритъм-китара) и Жорж-Ян (Банов – барабани), започват да репетират, все още под името „The Fire Boys“.
• 1965 г., септември – в младежката редакция на БТ на прослушване за първото участие по телевизията („Shadoogie“ + още 4 инструментални парчета), името „The Fire Boys“ не се хареса на редакторите и Камен Русев предлага групата да се казва „Сребърните гривни“. И така в този състав до септември 1966 г., когато всички влизаме в казармата (на различни места).
• 1968 г., октомври – „Сребърните гривни“ отново заедно, като в групата се завръща отново Панайот Михаилов – този път на клавишните. Много концерти, турнета, ТВ и плочи както като група, така и със солист Борис Гуджунов. За пояснение, с Борето Гуджунов започваме (като поддържаща група) още като „The Fire Boys“ през януари 1965 г., в състав: Вальо, Сашо, Цветан Йорданов – ритъм-китара и Христо Пачев – барабани.
• 1969 г., юни – два дни преди участието на „Златния Орфей“ като акомпанираща група на Бисер Киров, милицията в Слънчев Бряг изгонва „Сребърните гривни“ от комплекса. Причината е: „Сребърните гривни“ свирят един сет – 45 мин. – в „Клуб 33“, които е само за чужденци, което се разглежда като акт срещу идеите на строя по онези времена и така останахме без участие на „Златния Орфей“ и автоматично изолирани от всички в музикалния бизнес. Групата се саморазпада. Аз получих предложение да свиря като китарист в оркестър „Стакато“. Имах удоволствието да бъда 3–4 месеца с много добри музиканти и там се запознах с Георги Минчев.
• 1969 г., пак септември – със Сашо получихме нови усилватели „VOX“ и започнахме да умуваме с кои да продължим в групата. Изборът беше направен и „Сребърните гривни“ отново са на крак.
• 1969 г., октомври – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Минчев и Жорж-Ян.
• 1970 г., януари – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Минчев и Георги Станков – барабани (Жорж-Ян напуска).
• 1970 г., април – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Станков – клавишни, Жорж-Ян – барабани.
• 1970 г., май – юни, „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Станков – клавишни. В този период барабанистите се сменяват доста често: Хаик Гарабедян, Георги Манчев, Крум Калъчев.
• 1970 г., юли – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Станков – клавишни, Жорж-Ян се завръща – барабани (но за кратко).
• 1970 г., есента – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Станков – клавишни, Петър Славов – барабани.
• 1970 г., късна есен – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Станков – клавишни, Петър Славов – барабани, Симеон Щерев (Банана) – флейта, кларинет, саксофон и т.н. (маракаси).
• 1971 г., краят на зимата – „Сребърните гривни“: Вальо, Сашо, Георги Станков – клавишни, Петър Славов – барабани (Банана напуска).
• В последния състав сме до края на август 1971 г.
• Единствените, които са били в „Сребърните гривни“ от началото до края – това са корените на „Сребърните гривни“ – Вальо Гривната и Сашо Гривната.

40 години по-късно Вальо Гривната в Хелзинки и Сашо Гривната във Флорида възраждат „Сребърните гривни“ като дуо. С помощта на Стив Круз те започват съвместни записи от разстояние – вж. „YouTube“. В някои от тях участва Рич Мойл (барабани). Ето най-новата авторска песен (декември 2012 г.) на новото дуо.

Интервю на Валентин Стефанов (Вальо Гривната) във форума на българските музиканти. Въпросите зададе Лъчезар Георгиев:

*) Въпрос №6 е по повод написаното от вестниците „24 часа“ и „Стандарт“ и агенциите „Блиц“ и „Лира.БГ“. Както личи от отговора, забрана не е имало!

Отговорите на въпросите (16 мин. 19 сек.) могат да се чуят или да се изтеглят във формат MP3 оттук (15 MB).

Информация за песните

Повечето записи от списъка по-долу са издирени от Цветан Владовски и реставрирани и публикувани от Валентин Стефанов на „YouTube“ наред с новите (вж. по-горе).

В някои от тези песни под акомпанимента на „Сребърните гривни“ пеят:

• Борислав Грънчаров
• Стефан Воронов

В други като „Проксима“, „Ружица“ и „Улица Раковска“ соловата вокална партия се изпълнява от Георги Станков.

В някои от записите свирят още:

• Гери Калъчев (тенор-саксофон)
• Неизвестен музикант (тромпет)
• Димитър Милев (соло-китара)
• Естрадният оркестър на Българското радио и телевизия (ЕОБРТ, по-късно Естраден оркестър на Комитета за телевизия и радио – ЕОКТР) с диригент Вили Казасян

Легенда за типа на звукоизточника / нивото на записа:

• М – моно-източник (при все че файлът е стерео!)
• С – стерео-източник
• Л – записът е от лента
• П – записът е от плоча
• Т – записът е по-тих от –6 dB върхово ниво
• Н – записът е нормализиран на 0 dB върхово ниво

37-те записа от горния списък, кодирани във формат MP3 на 128 или 192 кбит/с, могат да се изтеглят оттук (96 MB).

Текстове на песните

(без „Теб те няма сега“ и тези на английски)

Бяла песен

Нека бяло да бъде полето,
нека белият сняг да вали.
Аз те търся в декември и – ето –
приближавам се вече, нали? (2)

Нека бяло да бъде дървото,
като твоята бяла ръка.
Нека бяло да бъде, защото
то е много красиво така! (2)

Нека само коминочистачът
бъде черен, когато вали.
Тук, сред белия сняг, това значи,
че ще бъдем щастливи, нали?

Припев:
Ний ще бъдем щастливи, нали?
Нали, нали?

Нека тръгнем натам, към безкрая,
нека нашият път да се вий.
Ще вървиме, дордето накрая
побелеем самите и ний! (3)

(дует на флейта и китара; припев; последният куплет и припевът се повтарят още веднъж)

О-о-о (8)

Венера

Гори една звезда в нощта,
със ярък блясък ни залива.
Венера е туй, нали?
С тоз огън, красота!

Припев:
Изгаря, звездата изгаря!
Да, с огън дивен, с огън силен – там, в безкрая! (2)

(китарно соло)

Как дълго, дълго е била
мечта вековна на човека!
С очи се взирал векове
Венера да съзре.

(Припев)

А-а-а-а-а-а-а (2)

(Припев; китарно соло)

Вечерай, Радо

Вечерай, Радо (3)
мъри, вонка излизай,

да си та питам (3)
мъри, ти чула ли си

за мен да гълчот (3)
Радо, по цело село,
(куплетът се повтаря)

Хей, еее, еее

(китарно соло)

че съм бил ходил (3)
мъри, и съм бил чукал

по чужди порти (3)
Радо, и на вашана.

Гатанки

В синя паница сребърна пшеница -
що ли е, що ли, що ли е то?
Синя, некупена, на поле захлупена -
що ли е, що ли, що ли е то?

Нека за небето пеем, за звездите,
нека тази песен стигне чак до тях
по пътеки бели, по пътеки скрити,
булени-забулени от звезден прах!

Било, не било, земята позлатило –
що ли е, що ли, що ли е то?
Не огладняло, нито ожадняло –
що ли е, що ли, що ли е то?

Нека и за Слънцето запеем песен,
щедро озарило със живот света!
То е весел цвят напролет, плод наесен,
то е ален дъх на момини уста.

Безного, безкрило, вило-мотовило -
що ли е, що ли, що ли е то?
Ни се чуе, ни се види, всекиму се свиди -
що ли е, що ли, що ли е то?

Нека да запеем и за тебе, Време,
че ще дойде време да те укротим –
да ти стегнем везано седло и стреме
и към светове незнайни да летим!

Дай си, Въсе, ръчицата

Дай си, Въсе, ръчицата (4)

Припев:
Дай, дай, Въсе, дай,
дай, душо, дай,
дай, дай, Въсе, дай,
дай, пиле, дай!

Ръчицата, десницата (2)

(Припев)

Дай си, Васе, карамфила (2)

(Припев)

Карамфила от главата (2)

(Припев; китарно соло; последните 2 куплета с припевите се повтарят, припевът накрая – още веднъж)

Едно момче си свиреше с уста

Пролетта ли в очите ни грее
или обич свети край нас?
Младостта ли върви и се смее?
Да е весел всеки в този час!

Иска песен да пее момчето,
а не знае точно песента
и без думи политва в небето
малка песен, свирена с уста.

Ще минават пролети и зими,
ще отлитат скъпи дни за нас,
но една мелодия без име
ще ни връща в пролетния час.

А момчето върви и си свири
тази малка песен с уста
и ветрецът учуден се спира,
за да прави път на младостта.

Отминава по пътя момчето,
отминава с него пролетта,
но остава при нас под небето
малка песен, свирена с уста.
(последните 2 реда се повтарят)

Елените

Снегът през нощта засипа
гори, поля и скали.
Над тях утринта раздипли
прозрачен нежен килим.

На изток Мургаш и Вежен,
от запад снежният Ком
преграждат една безбрежност,
със син и спящ вълнолом.

Припев:
Сечко елените впряга –
искаш ли с тях да летим?
Те като вихър ще бягат
по млечния килим!
Колко ще бъдем щастливи
в нашата бърза шейна,
вплели ръце мълчаливи,
допрели рамена!

Притискат града мъглите,
пълзи по стрехите дим,
Земята мълчи, повита
под пухкав, млечен килим.

Над него небето бистро
раздава щедро деня.
По всички посоки плискат
безброй вълни светлина.

(Припев)

Есенно слънце

Пролетта е лесен, чудесен сезон,
своята завеса тя вдига с поклон.
От балкона грей, идва слънцето
с прожектор я следи,
а тя гърми
с луди вълни!

После идва лято и в лятната пещ
всичко става златно, и цвете, и вещ.
Най-блестящо става слънцето
от злато сто на сто –
Наполеон
сякаш е то!

Слънце, но без цена!
Дори не виждаш онез петна,
със които по-човешко
ни изглежда то,
защото не е сто на сто!

Но когато есен раздипли мъгли
и крилата песен на юг отлети,
всеки дири с поглед слънцето –
накъде ще грейне то?
Дали в небе
или във плод?

Слънце на есента,
ти, моя радост и топлота,
ти, закъсняла жажда
за светъл ден,
за миг изгрей поне за мен!

Но когато есен раздипли мъгли
и крилата песен на юг отлети,
погледнете на листата
със очите на деца –
не са ли те
малки слънца? (2)

Зарезан

Тъпан бие из полето,
бан-барабан.
С бъклица пои земята
Зан-Зарезан.

Припев:
Хей, момиче, спри, постой,
пролет иде, не се бой!

Остри ножици затяга,
залян и засмян,
всичките лози развързва
Зан-Зарезан.

(Припев)

Ой ви вази, сто лозници,
ой ви вази, хубавици,
не плачете тъй горкана,
нека шета Зарезана!

(китарно соло)

От главините възниква
живот – нов живот,
със зелените филизи –
плод, тежък плод.

(Припев)

А лозниците привеждат
стан – кръшен стан –
и хорото им повежда
Зан-Зарезан.

Хей, момиче, не се бой,
пролет иде, спри, постой!
(двустишието се повтаря)

Коладо, Ладо ле

По стъклата шета
ледено перо
и рисува цвете,
цвете от сребро.

Коладо, Ладо ле,
ледено перо,
Коладо, Ладо ле,
цвете от сребро.

Над света полегна
снежна пелена,
вятър пак запрегна
весела шейна.

Коладо, Ладо ле,
снежна пелена,
Коладо, Ладо ле,
весела шейна.

(китарно соло)

По света затича
песен на звънче
за едно момиче
за едно момче.

Коладо, Ладо ле,
песен на звънче,
Коладо, Ладо ле,
за едно момче.

Хей! (4)

По села, градища,
с песните добри
в новите огнища
бъдник да гори!

Коладо, Ладо ле,
с песните добри,
Коладо, Ладо ле,
бъдник да гори!

(последният куплет се повтаря още 2 пъти)

Лудо-младо

Хей, девойче весело,
с грейнало лице,
по момчешки сресано,
имаш ли сърце?

Ти си много, много хубаво,
с мигли от злато!
От момче си любено,
но кое е то?

Припев:
Лудо-младо мир не знае,
вярваш ли му ти?
Със очите знак му дай –
в миг ще долети!

Ти гориш запалено –
и сега личи!
От кого си галено,
от кои очи?

(китарно соло; първите 2 куплета се повтарят, последният стих – още веднъж)

Момчето, което

Не е градче градчето,
а място край брега,
което спи, което
е ваш курорт сега.

Не е поле полето,
а място на треви,
което спи, което
с треви и вас пови.

Не е небе небето,
а място на звезди,
което бди, което
съдбата ти следи.

Не е море морето,
а място на сълзи,
което бди, което
плача ти изрази.

Не е момче момчето
до теб във този здрач,
което спи, което
не чува твоя плач.

(китарно соло)

Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла, ла-ла-ла-ла-ла-а,
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла!
/ У-и-и-и!

(последният куплет се повтаря)

Хей!
Ла-ла-ла, ла-ла-ла-ла-ла, ла-ла-ла, ла-ла-ла-ла-ла-ла (4)

На-на-хей-хей

На-на-на-на, на-на-на-на, хе-е-ей и край!

Ти ме остави
и ме забрави,
но двама ний ще помним дълго
този край.

Припев:
И да те видя отново,
пак ще казвам / само малко
за малко върни се / само целуни ме (2)
и край!

На-на-на-на, хе-е-ей и край!
На-на-на-на, на-на-на-на, хе-е-ей и край!

Тъй във забрава
дните минават
и няма да се върне вече
изгревът на наш’та обич!

(Припев)

На-на-на-на-на-на-на, хе-е-ей и край!
На-на-на-на, на-на-на-на, хе-е-ей и край!

(соло на ударни)

На-на-на-на, на-на-на-на, хе-е-ей и край! (10 / импровизация от 5-тото повторение нататък)

Наш е този свят

Как хубаво е, че сме толкоз млади!
И носим в своите очи цял свят!
Как хубаво е, че от наш’та радост (2)
той става весел, и щастлив, и млад!

И ний сме неговата светла песен,
и ний сме неговият весел глас.
Стар и вечно млад,
наш е този свят –
на радостта / на радостта!

Животът вечен е в самите нас!

(китарно соло)

Щом слънцето и песента край нас са,
и нашият живот – дъга, крила,
ний знаем, слънцето не ще угасне / па-па-па-па-па (2)
и наш ще бъде този (3)
свят! (4)

Песен за моята Родина

Има, има на Земята, а-а-а, една страна,
има, има на Земята, а-а-а, една земя,
над която скланя знаме великото минало,
пред която вдига знаме чудесното бъдеще!

Морето сутрин с бистър изгрев я събужда,
Балканът вечер с топъл залез я приспива.
Радостна Родино, моя слънчева страна!
Слънчева Родино, моя българска земя!

Бащин праг и родна люлка, а-а-а, за мен си ти,
Светъл сън на дните мои, а-а-а, ще бъдеш ти.
И където и да бъда, ще идвам аз пак при теб,
както облак бял от хълма да гледам там всеки ден.

(китарно соло)

Морето сутрин с бистър изгрев те събужда,
Балканът вечер с топъл залез те приспива.
Радостна Родино, моя слънчева страна!
Слънчева Родино, моя българска земя!
(последните 2 стиха се повтарят още веднъж и накрая се повтаря още веднъж и втората половина на последния стих)

Песен от цифри

Има цифри в теореми,
има и доклади –
плашат малки и големи,
плашат стари, млади.

Но и други са известни
вредом в обществото –
цифри мънички и лесни,
цифрите на Тото!

Припев:
Едно, хикс, две, хикс,
може „Тото-2“.
Едно, хикс, две, хикс –
радост, викове!

Даже и да си разлюбен,
тежко да въздишаш,
време ти недей да губиш –
пускай тото-фиша!

(органно соло; припев; последният куплет се повтаря още веднъж)

Тото!

Проксима

Сън ли бе, или мечта –
в мен остана странно име,
име на една звезда
със название Проксима.

Сън ли бе, мечта ли бе,
но звезда такава има –
има в южното небе;
свети тя, неотразима.

Па-ба-да, па-ба-да-ба-да па-па,
ба-па-ба-ба-да-па, ба-па-ба-да-па.

Нека има на небето
такава звезда!
Със странно и хубаво име
е тази звезда.

(първият куплет се повтаря; саксофонно соло)

Ако няма на небето
такава звезда,
ние със вас ще измислим
такава звезда!

За да вдигнем във нощта
поглед към далечни бездни,
та във земните неща
да блестят искрици звездни!

(първият куплет се повтаря още 2 пъти)

Пустоно лудо и младо

Пустоно лудо и младо,
ищи ми, майчо, армаган (2)
чьорни си очи да му дам.

Дали да ги дам,
че как да ги дам,
га ма майка гльода оттам?

Пустоно лудо и младо,
ищи ми, майчо, армаган (2)
бело си лице да му дам.

Дали да го дам,
че как да го дам,
га ма бубайко гльода оттам?

(китарно соло)

Пустоно лудо и младо,
ищи ми, майчо, армаган (2)
тьонка си снажка да му дам.

Дали да я дам,
че как да я дам,
га ще я стори дармадан?

Рожден ден

За мен ли са тези градини
и в клоните тези звезди?
Ставам на двайсет години
и мои са всички мечти!

И мои са всички възторзи
и песни, и радост, и смях,
и тези божури и рози,
и тези градинки под тях!

Припев:
Двайсет свещи догарят,
звънят пълни чаши за мен,
приятелски устни повтарят:
„Честитим ти рождения ден!“
(четиристишието се повтаря)

Искам хора и птици
да знаят, че днес съм роден,
да помнят, че мои връстници
летят към звездите за мен!

Искам приятели нови
и песни, и слънчеви дни,
и обич, и звездни огньове,
и приказен звън на шейни!

(Припев, четиристишието вместо 2 се повтаря 4 пъти)

Ружица

Па, па-па-па, па-па-па, па-па-па (2)

Аз помня име на застава,
усещам мирис бял на цвят.
Тя всяка утрин засиява
под върховете на Триград.

Там по граничните пътеки
поемат мургави мъже.
Мой хубав край, далечен край –
сърцето гордо на Индже!

Припев:
Ружица, Ружица, ти не си сама!
Знам, че граничар те пази,
за да грееш като тази
древна българска земя!
(четиристишието се повтаря на всеки припев)

Аз помня име на застава,
усещам мирис бял на цвят.
Тя цели светове ни дава
под върховете на Триград.

Там по граничните пътеки
бди часовоят нощ и ден.
Мой хубав край, далечен край,
безкрайно скъп си ти за мен!

(Припев)

Па, па-па-па, па-па-па, па-па-па (4)

С палатка и китара

Палатка и китара
вземи, със нас ела!
Очакват ни върхари
със мирис на смола.

Щом в раницата има
шеги в добър запас,
Балкана даже зиме
ще минеш без компас!

Припев:
Припомняш ли си песни
дори със „тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла“,
запей ги – много лесно
се крачи с „тра-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла“!

Палатка и китара
вземи, със нас ела!
Очакват ни върхари
и плясък на крила.

Ще спим в падини чудни
край бистри езера,
потокът ще ни буди,
щом грейне пак зора.

(Припев; последните 2 куплета се повтарят)

Сватба се вдига, майно льо

Думкат на порти тъпани,
пушки трещят, гърмят!
Златно изгрява слънцето,
ружа на двор цъфти!

Сватба се вдига, майно льо,
сватба света люлей!
Ставайте, стари сватове,
ставайте днес в зори!

Вдигайте пълни бъклици,
дум-дум-дум-дум-дум-дум!
Идвайте, тежки кумове,
с ален петел в ръце!

Припев:
Хайде, момичета, вийте весели
булчински бял венец!
Хайде, приятели, пеят бъчвите –
мелнишките вина!

(китарно соло)

Думкат на порти тъпани,
пушки трещят, гърмят!
Тича засмяно булчето,
всеки със дар дари.

Сватба се вдига, майно льо,
сватба света люлей!

(Припев)

Скъпа Ани

Припев №1:
Скъпа,
о, Ани, Ани,
ти ела пак при мен,
знай, че чакам нощ и ден!

Припев №2:
Ани,
о, скъпа, скъпа,
ти защо все мълчиш
и далеч от мен стоиш? / Па-ра-па-па-ра

Колко много вярвам в твоята любов сега,
вярвам в тебе аз сега!
Също като мене
в нея вярвай ти така! (2)

А,
(Припев №1)

О,
(Припев №2)

Също като слънчев лъч за мен ще бъдеш ти,
рай за мен ще бъдеш ти!
Твоята усмивка,
тя ме прави по-щастлив! (2)

О-о-о-о-о!

Чакам те, о скъпа моя Ани! / Ани, Ани!
Чакам те, върни се ти при мене!
Ани, о чуй ме ти, е-хе-хей!
Чакам те, о скъпа моя, о, йеее!

Чакам те, о скъпа моя Ани! / Скъпа, скъпа!
Чакам те, върни се ти при мене!
Ани, о чуй ме ти, е-хе-хей!
Чакам те, о скъпа моя Ани!

А,
(Припев №1)

О-о-о-о-о!

Ани, Ани, чакам, чакам / Е, скъпа, скъпа,
Ани, Ани, чакам, чакам / ти ела пак при мен,
Ани, Ани, чакам, чакам / знай, че чакам нощ и ден!

Стрели

Припев №1:
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла,
ла-ла-ла-ла-ла-ла,
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла,
ла-ла-ла-ла-а!

Върху къщи и коли
дъжд от весели стрели
на амурчета вали –
всеки казва „Не боли!“

Припев №2
Светът тъй нежно шумоли,
пронизван от стрели!
Дори и „Гладните скали“
с безброй стрели били!

(Припев №1)

Няма никакви мъгли,
но над къщи и коли
дъжд от весели стрели
на амурчета вали!

(Припев №2; китарно соло; припев №2)

Някой казва, че боли
и дъждът го съжали,
но разбра, че без стрели
много повече боли!

(Припев №2; припев №1, който се повтаря 4 пъти)

Сурвакари

Сняг е затрупал градините,
скрежът с камбанки звъни,
в тихата нощ по пъртините
лудо препускат шейни!

Греят елхите усмихнати,
баници вити димят,
бъклици писани, с китки накитени,
весело пеят в нощта, хей!

Припев:
Сурва, сурва година,
весела Нова година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина!
Сурва, сурва, сурва, сурва,
весела Нова година!
(последното двустишие се повтаря)

Бодро усмивки разискрени
светят във късния час,
Нова година тъй близко е,
иде тя вече при нас!

Влюбени нежно прегърнати
шепнат си мили неща.
В път сурвакарите тръгнали, весело
пълнят със песни нощта, хей!

(кратко китарно соло; припев, последното му двустишие вместо 2 се повтаря 4 пъти)

Тази нощ

Ту-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у (2)

Припев:
Радостно звънят тимпани,
звезден дъжд ракетен пада,
в пламъка на наш’те длани
трепка любовта ни млада.
Тази нощ, тази нощ
нещо свято се ражда!
Тази нощ, тази нощ,
пълна с обич и жажда!

Ту-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у (2)

Послушай, времето говори –
от вечността е неговият глас!
Целуват се стрелки и хора,
целуваме се ти и аз!

(Припев)

Ту-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у (2)

Годините отнемат нещо
от най-красивите неща.
Пази ги – с тебе ще посрещам
годините и вечността!

Ту-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у (2)

(Припев)

Ту-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у (6)

Улица Раковска

Припев:
Има поговорка стара:
„Всички пътища водят в Рим“.
Който иска, нека вярва –
по Раковска ний вървим.

На опера или на кино,
на театър или на гости,
в топло лято, в люта зима –
все минавам по Раковска.

И когато те измъчва
тежка мисъл философска,
не носи фенер и бъчва –
разходи се по Раковска!

(Припев)

Яворов и дядо Вазов,
П. Славейков, Ст. Л. Костов,
в класиката за да влязат,
минали са по Раковска.

И когато най-накрая
мойте кости понесете,
моля ви, на път към рая
нека мина по Раковска!

(Припев)

А-а-а-а (8)

Хроника 70

Ааа! А-а-а-а-а-а-а-а-а!
А-а-ааа!

Опасните думи пламтят във нощта / А-а!
Отново смъртта се явява в света / А-а!
Говорите вие за мода и спорт,
за чужди поети започвате спор.
(четиристишието се повтаря)

Ту-ду-ту-ду (8)

Китарно соло / говор:
Опасният вятър пее сега,
няма радост, във очите – тъга.
Спокойни сте вие като водата.
Защо ли живеете сега на Земята?

(китарно соло)

*   *   *